Ако едно лице не може да се подпише или да изпише трите си имена /когато това се изисква/, може ли да участва в нотариално производство?

Може. В такъв случай лицето полага отпечатък от палеца на дясната си ръка /или друг пръст, ако е невъзможно/ и нотариусът отбелязва в документа причината, поради която не е положен подпис /например заболяване, увреждане, неграмотност и др./

Неграмотно лице може ли да участва в нотариално производство?

Може. В такъв случай нотариусът прочита изявлението или документа, който трябва да се подпише и след като лицето потвърди, че е съгласно със съдържанието му, полага отпечатък от от палеца на дясната си ръка /или друг пръст, ако е невъзможно/ и нотариусът отбелязва в документа причината и извършеното действие.

Ако едно лице не разбира български език, как участва в нотариално производство?

Ако нотариусът не владее езика, с който си служи лицето, се назначава преводач, който превежда целия текст на документа и след одобрението на лицето, документът се подписва и от участника, и от преводача, като се отбелязват извършените действия. Преводачи НЕ МОГАТ да бъдат:

  • недееспособните /респективно – ненавършилите 18 години/;

  • неграмотните на български език;

  • съпругът или лицето, с което клиентът живее във фактическо съпружеско съжителство, 

  • роднините му по възходяща и низходяща линия, по съребрена линия до четвърта степен, по сватовство до първа степен, а така също и лицата, спрямо които клиентът е настойник, попечител, осиновен или осиновител или лице от приемно семейство. 

  • лицата, в полза на които се съдържа някакво разпореждане в акта;

  • слепите, глухите и немите.

Нотариалната кантора разполага с възможност да осигури превод от английски, турски и руски език. При нужда от преводач на друг език, е желателно да се обадите предварително.

Какво се прави, когато в нотариално производство трябва да участва дете, респективно - лице, ненавършило 18 години?

    Лицата, които не са навършили 14-годишна възраст, са малолетни. Вместо тях и от тяхно име правни действия извършват техните законни представители – родители или настойници.

    Лицата от 14 години до навършване на 18-годишна възраст са непълнолетни. Те извършват правни действия със съгласието на техните родители или попечители.

    Всеки от родителите може сам да представлява малолетното си дете и да дава съгласие за правните действия на непълнолетното си дете в негов интерес.

    При противоречие между интереса на родителя и на детето се назначава особен представител.

    Извършването на действия на разпореждане с недвижими имоти, с движими вещи чрез формална сделка и с влогове, както и с ценни книги, принадлежащи на детето, се допуска с разрешение на районния съд по настоящия му адрес, ако разпореждането не противоречи на интереса на детето.

Може ли чужденец или чуждестранно юридическо лице да придобие земя в Република България?

Може за някои категории лица, при спазване на редица ограничителни условия, които произтичат от: Конституцията – чл.22, Закона за собствеността (ЗС) – чл.29 и чл.29а, Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) – чл.3, чл.3а, чл.3б и чл.3в, Закона за наследството – Гл.2 -„Наследство по закон“, Протокол относно условията и договореностите за приемането на Република България и Румъния в Европейския съюз към Договора за присъединяване на Република България към ЕС – Приложение VІ и Решение № 1 от 28.01.2014 г. на Конституционния съд по к. д. № 22/2013 г.

Без да разглеждам подробно изброените актове, които са общодостъпни, отговарям на конкретни практически въпроси:

1. Кога чужд гражданин /чуждестранно юридическо лице -ЮЛ/ може да придобие право на собственост върху земя чрез сделка /покупко-продажба, замяна, дарение, прехвърляне в изпълнение на задължение, делба/?

Ако е гражданин на Европейския съюз или на държава, страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство (СЕИП) –то включва и Норвегия, Исландия и Лихтенщайн, и пребивава законно в България, може да придобие право на собственост върху земя за „второ жилище“ – това означава жилище, различно от основното в някоя от държавите-членки, или по-просто казано – може да придобива парцели /УПИ/ в урбанизирани територии, дворни места. Същото се отнася и за юридическо лице, учредено в съответствие със законите на посочените държави.

За да станат собственици на земеделска земя обаче, чуждестранните лица от ЕС и СЕИП, освен на изброените, трябва да отговарят на допълнителни условия, посочени в ЗСПЗЗ – чл.3, чл.3а, чл.3б и чл.3в, а именно:

– Които са пребивавали или са установени в Република България повече от 5 години; или

-Юридическите лица с регистрация в България, по-кратка от 5 години, могат да придобиват земеделски земи, само ако всички съдружници, членовете или учредители отговарят на изискванията да са пребивавали или са установени в Република България повече от 5 години;

-Не могат да придобиват и да притежават право на собственост върху земеделски земи:

1. търговски дружества, в които съдружниците или акционерите са дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим /офшорки/;

2. търговски дружества, в които съдружници или акционери са чужденци извън ЕС и СЕИП, както и еднолични търговски дружества, учредени от такива физически или юридически лица;

3. акционерни дружества, които са издали акции на приносител.

Тези факти се установяват пред нотариуса чрез декларация. Освен това при сключване на сделката за придобиване на право на собственост върху земеделска земя купувачите – физически лица, представят пред нотариуса декларация за произхода на средствата, а юридическите лица – документ, доказващ произхода на средствата. Кантората предоставя образец на декларациите при всяка сделка.

Граждани и ЮЛ извън посочените държави не могат да придобият право на собственост върху земя в България чрез сделка. Дори когато български гражданин -съпруг на чуждестранно лице закупи земя по време на брака, тя не става съпружеска имуществена общност – едно важно изключение от режима на СИО.

      2. Може ли чужд гражданин  да придобие право на собственост върху земя чрез наследяване?

Може – при наследяване по закон. Но е длъжен в тригодишен срок от откриване на наследството да прехвърли собствеността на лице /лица/, които имат право да придобиват такива имоти. При неспазване на срока, държавата може да изкупи земеделските земи по цени, определени с наредба на Министерския съвет.

Може ли да произведе действие, ако прехвърлителят на имот поиска да се запише в нотариалния акт, че лицето, което придобива имота, няма право да го прехвърля и обременява с тежести без негово съгласие?


Отговор: Не. Въпреки, че е често използвана, особено от възрастни хора, които прехвърлят/ даряват имоти на децата си, тази клауза има само пожелателен характер. Правото на собственост е абсолютно вещно право и не може да бъде ограничавано с така наречената „клауза за неотчуждаемост“. Дори и да я има в нотариалния акт, новият собственик може да се разпорежда с имота, както и да го ипотекира