ОТКАЗ  ОТ  НАСЛЕДСТВО

 

Отказът от наследство е често използван способ за уреждане на отношения между наследниците, или за избягване плащането на задължения на наследодателя. В практиката обаче се оказва, че не всички граждани, поискали да направят отказ от наследство, са напълно наясно с последиците от това.

Процедурата е проста: отказът става с подписването на заявление от наследника, което се заверява от нотариуса и заедно с приложено удостоверение за наследници се подава до Районния съд, в чийто район е последното местожителство  (постоянен адрес) на наследодателя. Съдът вписва направения отказ в специална книга, като издава удостоверение за това на наследника. Книгата е публична и всеки може да поиска справка за направен отказ от наследство.

Отказът произвежда действие от датата на вписването му. Ако не го заявите за вписване и само държите заверения документ при Вас, той няма никакво значение и никакви последствия.

 

КАКВИ СА ПОСЛЕДИЦИТЕ ОТ ОТКАЗА?

Лицето, което е направило отказ, губи завинаги качеството на наследник, и то за цялото имущество на наследодателя. Често гражданите си мислят, че се отказват само от определен имот – например къща, а ще наследят останалите имоти – например ниви. Няма такова нещо. Отказват се от всичко – както от правата, така и от задълженията, които е имал наследодателят. Счита се, че никога не са имали право върху наследството, вече не може да го приемат и отказът не може да бъде оттеглен.

Не може да се откажете от наследство в полза на определен от Вас друг наследник: Например, „Отказвам се от наследството на баща ми в полза на майка ми“. Не Вие определяте какво да се случи с Вашия дял, а Законът за наследството (ЗН): Чл. 53 „Частта на отреклия се или на оня, който е изгубил правото да приеме наследството, уголемява дяловете на останалите наследници.“ Обаче уголемява дяловете не на всички други наследници, а само на тези от същия наследствен ред. И тук се получават най-много непоправими грешки. Посочвам няколко примера:

Пример 1: Починалият е оставил съпруга и само едно дете (то е наследник от първи ред). Детето се отказва от наследството на баща си, мислейки, че така ще облагодетелства майка си с цялото наследство. Обаче законът приравнява отказа на фактическа липса на наследник – казано просто, все едно, че дете няма. И тогава излиза, че наследодателят е починал, без да остави деца. В резултат преживялата съпруга, вместо да стане единствен наследник, наследява с така наречения втори наследствен ред: това са родителите на починалия или този от тях, който е жив. А ако няма живи родители, наследява заедно с братя и сестри на починалия и т.н. – според разпоредбите на чл. 9 от ЗН. Ако обаче не детето, а съпругата се откаже от наследство в същата хипотеза, то цялото имущество се наследява от детето.

Пример 2: Починалият е оставил съпруга и трима братя. Единият брат решава да се откаже от наследството. Тогава неговият дял уголемява дяловете само на братята му, но не и на съпругата. Ако обаче не братът, а съпругата се откаже от наследство в същата хипотеза, то цялото имущество се наследява от тримата братя поравно.

 

При отказ от наследство не действа правилото на заместване за низходящите на отреклия се. Жив наследник, който се е отказал от наследство на свой възходящ (например – от наследството на майка си), не се замества от своите деца и те не получават неговия дял, както би било, ако е починал преди майка си. Обратното обаче е валидно: Чл.10, ал.4 от ЗН: „Заместването се допуска и в полза на лице, което се е отказало от наследството на възходящия, когото замества…“ Казано по-простичко: може да се откажете от наследството на майка си, и да получите наследство само от баба си. Но ако майка Ви се е отказала от наследството на баба Ви, Вие няма да получите дял от бабата.

 

КАКВО СТАВА СЪС ЗАДЪЛЖЕНИЯТА НА НАСЛЕДОДАТЕЛЯ?

Един от най-честите мотиви за отказ от наследство напоследък е когато починалият е оставил задължения – кредити и т.н. Правейки отказ от наследство, наследникът губи облагите (ако има такива), но и се освобождава от всички задължения на наследодателя и не е длъжен да плаща на кредиторите му.

Ако има образувано изпълнително дело срещу починал длъжник, то не се прекратява автоматично с отказа на преките му наследници. Съдебният изпълнител ще търси задълженията от следващия ред наследници. Например децата на починал длъжник се отказват, тогава се търсят наследниците от втори и следващ ред – родители, братя и сестри на починалия, роднини по съребрена линия до шеста степен включително (това са последователно лели и чичовци, първи или втори братовчеди; в този наследствен ред по-близкият по степен изключва по-далечния по степен – чл.8, ал.4 от ЗН). Едва когато всички посочени наследници направят отказ, наследството се получава от държавата (или от общината – за точно посочени в чл.11 от ЗН имоти). В този случай държавата и общината приемат наследството по опис, но това не е предмет на настоящата тема.

 

ВАЖНО ИЗКЛЮЧЕНИЕ:

Чл. 91а. (Нов – ДВ, бр. 60 от 1992 г.) „При наследство, в което влизат имоти, одържавени или включени в трудовокооперативни земеделски стопанства или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации, собствеността върху които се възстановява, отказът от наследство, извършен след одържавяването, съответно включването на имотите, няма действие по отношение на тези имоти. Те се смятат за новооткрито наследство по смисъла на чл. 1 от закона.“ Това означава, че ако сте направили отказ от наследството на Ваш близък преди възстановяване собствеността върху земеделските земи, този отказ не важи за тях, а само за останалите му имоти – например жилища, парцели и др. Може да наследите земеделските му земи.

 

Заявление за отказ от наследство може да заверите при всеки нотариус, независимо от Вашия постоянен адрес, независимо от последното местожителство на починалия и независимо от това – къде е починал. Таксата е 10 лева без ДДС. Само вписването на отказа трябва да стане в Районния съд, в чийто район е бил постоянният адрес на наследодателя. Съдът също събира такси за вписването и издаването на удостоверение.